Щом
усетиш
стръв,
с
топъл
вкус
на
кръв,
С
хладен
блясък
на
метал...
Спи
твоят
мозък,
твоят
поглед,
твойто
Аз,
Ще
бъдеш
роб
на
дива
страст...
Този
път
сгреши...
Т’ва
съм
аз
-
не
ти!
Пръв
ще
паднеш
поразен...
Смело
метала
в
свойта
шия
приеми!
Сам
предизвика
звярът
в
мен...
Припев:
Черна
плесен,
гадна
плесен
погледа
ми
скри...
-
Отговор
на
моите
лъжи...
Знам
мойто
тяло
в
преизподнята
ще
ври...
Но
там
ще
бъдеш
първи
ти!!!
Ти
започна
пръв...
Пусна
първа
кръв!
С
ярост
в
погледа
прикрит...
Взех
твоя
поглед
и
го
върнах
в
този
миг,
със
твоя
нож
във
теб
забит...
Мразя
този
свят!
Вятърът
студен!
Адът,
в
който
съм
роден...
Всеки
убиец
носи
своя
смъртен
грях...
Сега
съм
аз
един
от
тях...
Епилог:
Като
прилеп
литнал
във
нощта
-
аз
съм
призрак,
призрак
на
смъртта...
Като
в
буря
кораб
без
платна
-
аз
изгубих
своята
душа...
Ножът
кървав
в
грях
е
изкован...
Сеех
бури
-
жънех
ураган...
Търся
прошка,
търся
всеки
ден...
Ще
заспи
ли
с
нея
звярът
мен...?