В
бръснарничка
малка
се
спрях
сутринта...
От
нея
излязох
със
гола
глава...
Косата
ми
дълга
на
пода
лежи,
сърцето
юнашко
в
петите
тупти...
Преглътнах
си
топките,
спрели
дъха...
Пред
мен
бе
портала
с
голяма
врата...
„Майко
и
татко!”-
плача
на
глас,
„Вземете
ме,
моля
ви!
Искам
при
вас!”...
Припев:
Новобранец!...
Каска
до
каска,
войник
до
войник...
Главата
ми
гола
лъщи
като
щик...
А
времето
бърза,
фатално
лети,
дори
за
цигара
не
стига
уви...
Пристига
фатмака
със
вид
на
герой:
„
На
майка
ти
шлифера!”-
каза
ми
той,
„
Когато
говориш
със
мен
ще
мълчиш,
На
гаджето
снимката
взимам
бакшиш!”...
А
писмата
са
войнишки
раници...
Пожелай
ми
добър
ден!...
Да
забравим
всички
черни
страници,
Обичай,
обичай
ме
само
мен!...
Горчив
е
живота,
солена
потта...
И
хлябът
е
кисел,
храната
-
говна...
С
фатмака
започва
и
свършва
света
и
черни
проклятия
тихо
редя...
Червено
е
виното,
синя
кръвта...
А
черно
е,
черно
е
в
мойта
душа...
Тук
рано
започва
и
свършва
деня
В
казармата
родна
на
нашта
страна...