Тази
нощ
е
тъжна,
тъжна
като
мен...
Все
една
и
съща
-
нощ
след
тежък
ден...
Вънка
пак
е
тихо
и
дъждът
вали...
Само
пясък
чувствам
в
своите
очи
...
Припев:
Пада
мрак,
тъмно
синя
е
нощта
в
сряда
вечерта;
Всичко
пусто,
пусто
е
наоколо,
сам
съм
под
дъжда...
Твърде
дълго
търси
в
мрака
някого
моета
ръка,
Ала
късно,
късно
е
понякога
в
сряда
вечерта...
Всеки
спомен
наш
е
вече
минало
-
бъдещето
спи...
Като
крив
кинжал
ръждив
забито
е
в
моите
гърди;
Ти
дори
не
знаеш
колко
ме
боли...
Все
виновен
аз
съм
-
все
невинна
ти...
Спуска
се
край
мене
синкав
полумрак...
А
на
кръста
тегне
тежкият
патлак...
Ти
си
пак
със
някой
в
този
късен
час,
Моета
патрулка
чака
ме
пред
нас...
Припев:
Тресва
гръм,
блясва
ясно
във
нощта
бяла
светлина...
И
дъждът
пълни
щедро
локвите
с
калната
вода...
Аз
потеглям
с
воя
на
сирената
в
ада
на
града;
И
започва
трескаво
дежурството
в
сряда
вечерта...