Когато
искам
да
съм
сам...
Защо,
кога,
къде
-
не
знам...
Да
бъда
Волния
ездач,
да
карам
от
зори
до
здрач...
Тогава
следвам
свой
закон
-
да
яхна
моя
верен
кон,
и
магистралата
под
мен
да
зареве
във
този
ден...
Припев:
Магистрала
2,
гонят
побеснели
коне...
С
воя
на
Ямахата
там
с
вятъра
надбягвам
се
сам...
В
кръвта
освен
адреналин,
гори
и
порция
бензин...
Зората
вика
ме
напред
и
знам,
че
всичко
е
наред...
Моторът
знае
своя
път,
и
оборотите
летят...
Асфалта
пее
в
този
ден
-
гори
в
очакване
пред
мен...
Но
виждам
дим
и
спирам
в
миг,
и
чувам
в
каската
си
вик...
Гори
мотор
и
друг
ездач
на
пътя
срещнал
е
палач...
Брато
държи
се,
аз
съм
с
теб!
Повярвай
всичко
е
наред!..
Лети
линейката
към
нас,
във
този
кървав
черен
час...
Навън
е
ден,
а
в
мен
е
мрак...
Във
„
Пирогов”
пристигам
пак,
със
непознатия
ездач,
намерил
своя
див
палач...
Дано
да
стане
на
крака!
Дано
се
върне
у
дома!
Навън
моторите
реват
и
всеки
гони
своя
път...